Защо реши да дойдеш в есента на живота ми?
Не е ли малко късно?
Да, тя е красива, богата на цветове и аромати и понякога даже и слънцето й топли...
Босите ти нозе се провират между златисто-червените окапали листа като усмивка и въздишка.
Не виждаш ли, че ти си прекалено пролетна за тук?
Не виждаш ли, че тепърва предстои цветовете ти да напъпят и да изригнат в онази експанзия от бляскави дъги, окъпани от внезапния бурен, но топъл дъжд?
Нима искаш моите слани да те попарят?
Аз не мога да ги владея... Есента си е есен и аз просто съм в нея - безпомощен и гневен от това, че не владея стихията й....
Не искам да виждам как блясъкът в очите ти се превръща в тежка мъгла, а сълзите ти в скреж.. Това ще ме убие...
Студено ли ти е?
А може би трепериш от натрупващия се лед в моята душа....
Не ми казвай, че го усещаш... Всеки ден изпращам гнева си да го топи, но май гневът се стопява, а ледът расте...
Обичам те, моя прекрасна и нежна Пролет...
Обичам те, а сега си върви, за да мога в последните зимни нощи да се топля от образа ти, а дъхът ти да склопи за сетно очите ми...
Обичам те, Пролет...
23.09.2014 17:20
"Не искам да виждам как блясъкът в очите ти се превръща в тежка мъгла, а сълзите ти в скреж.. "
Кога болката е по-малка: когато се разделят влюбени пролет и есен или когато видиш тежката мъгла в очите? Рано или късно, тя болката ще дойде, неизбежно е...Пленително-чаровен начин на изразяване! Адресата ще бъде още по-влюбен след тези думи-омайници.
Какво пък - понякога ябълките цъфтят и през есента - при това цвят и нови листенца пускат точно старите клонки, които отдавна не са виждали плод - не е невъзможно - просто трябва много слънце.
Успех в овладяване на природните аномалии! Поздрави!!