Постинг
28.05.2012 11:44 -
Разпространение на името Европа
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 6996 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2019 11:25
Прочетен: 6996 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 21.08.2019 11:25
Още по-интересно от разпостранението на името Тавър е разпространението на названието Еврос – Европа.
Споменахме, че през първи век от новата ера името Европа се използва от Плиний Стари за название на част от Беломорска Тракия. Римската провинция Европа основана през първи век от новата ера, е тясно свързана с града на Босфора – Бизантион. Главен град на провинцията е Селимбрия. По късно Европа става част от Тракийския диоцез, който обхваща шест провинции.
Известно е, че в древността река Марица е наричана Хебър или Хеброс (гр. Έβρος). Така е наричана и днес реката в гръцката й част – Еврос. Древното название на река Марица във варианта Ибър, е запазено и в българските земи. Например горното течение на река и днес е познато като Ибър. Срещат се и названия на села, местности, лични имена като Поибрене, Ибър, Ибро и други.
Обясненията за произхода на гръцкото Έβρος и тракийското Ибър са разнообразни, но изглежда остава незабелязана приликата между тези древни названия и това на европейския континент.
Всъщност под името Ибър са познати доста реки в древността, а и до ден днешен. Това е и причината проф. Владимир Георгиев да свърже това название с индоевропейското *ewru-s– широк ( в случая - широка река). От своя страна Иван Дуриданов открива в названието на рекатапеласгийската дума eibō – „капе, разлива се” и „протича”, т.е. думи свързани с водата.
Действително, ако погледнем картата на Европа ще останем впечатлени от разпространението на хидронима Еброс-Еврос-Ебро-Ибър.
Ако започнем прегледа от най-южната точка на континента, трябва първо да отбележим малката река Еврота, протичаща сред плодородна долина на полуостров Пелопонес, в земите на древна Спарта. Названието Еврота, най-вероятно е със същият произход както и Έβρος.
На Балканите на запад от голямата река Хеброс- Ибър (Марица)срещаме и по-малката, но пълноводна река Ибър в днешна Сърбия.
Река Ибр откриваме и на територията на днешна Украйна.
Гърци и римляни дават названието Иберия (Иверия) на най-източния и в най-западния край на Европа (в един по-широк смисъл). Така земите на древна Грузия и Армения са познати като Кавказка Иберия, а в най-западния край на континента се намира съответно Иберийския полуостров (днешна Испания и Португалия). Най-старото засвидетелствано население на днешния Иберийския (Пиринейския) полуостров е познато като „ибери”, което вероятно дава название и на реката Ебро (гр. Έβρος , лат. Iberus). Всъщност по-вероятно е обратното - името на реката да е по-древно и то да е дало название на местните обитатели, на намиращата се в близост планинска верига и на целия полуостров.
Името на не по-малко известната река Тибър, на Апенините, около която възниква Вечният град, вероятно спада към същата тази група от древни названия на реки и плодородни сухоземни пространства. Латинското Tiberis – Тибър вероятно е членувана форма на същото това Ебро-Ибър.
Въпреки широкото разпространение на хидронима Ебро-Ибър от най-източната до най-западната точка на Европейския континент, виждаме и определена логика в неговото разпространение. Може да отбележим, че той обхваща преди всичко трите големи полуострова – Иберийски, Апенински, Балкански – т.е. едно така да го наречем северно-средиземноморско пространство. Названието Хеброс-Ебро-Ибър се среща най-вече като название на сравнително големи и пълноводни реки, които протичат през плодородни области. Всичко това дава основание действително да свържем древното понятие с представата за вода, влага, протичане и съответно зеленина и плодородие.
Споменахме, че през първи век от новата ера името Европа се използва от Плиний Стари за название на част от Беломорска Тракия. Римската провинция Европа основана през първи век от новата ера, е тясно свързана с града на Босфора – Бизантион. Главен град на провинцията е Селимбрия. По късно Европа става част от Тракийския диоцез, който обхваща шест провинции.
Известно е, че в древността река Марица е наричана Хебър или Хеброс (гр. Έβρος). Така е наричана и днес реката в гръцката й част – Еврос. Древното название на река Марица във варианта Ибър, е запазено и в българските земи. Например горното течение на река и днес е познато като Ибър. Срещат се и названия на села, местности, лични имена като Поибрене, Ибър, Ибро и други.
Обясненията за произхода на гръцкото Έβρος и тракийското Ибър са разнообразни, но изглежда остава незабелязана приликата между тези древни названия и това на европейския континент.
Всъщност под името Ибър са познати доста реки в древността, а и до ден днешен. Това е и причината проф. Владимир Георгиев да свърже това название с индоевропейското *ewru-s– широк ( в случая - широка река). От своя страна Иван Дуриданов открива в названието на рекатапеласгийската дума eibō – „капе, разлива се” и „протича”, т.е. думи свързани с водата.
Действително, ако погледнем картата на Европа ще останем впечатлени от разпространението на хидронима Еброс-Еврос-Ебро-Ибър.
Ако започнем прегледа от най-южната точка на континента, трябва първо да отбележим малката река Еврота, протичаща сред плодородна долина на полуостров Пелопонес, в земите на древна Спарта. Названието Еврота, най-вероятно е със същият произход както и Έβρος.
На Балканите на запад от голямата река Хеброс- Ибър (Марица)срещаме и по-малката, но пълноводна река Ибър в днешна Сърбия.
Река Ибр откриваме и на територията на днешна Украйна.
Гърци и римляни дават названието Иберия (Иверия) на най-източния и в най-западния край на Европа (в един по-широк смисъл). Така земите на древна Грузия и Армения са познати като Кавказка Иберия, а в най-западния край на континента се намира съответно Иберийския полуостров (днешна Испания и Португалия). Най-старото засвидетелствано население на днешния Иберийския (Пиринейския) полуостров е познато като „ибери”, което вероятно дава название и на реката Ебро (гр. Έβρος , лат. Iberus). Всъщност по-вероятно е обратното - името на реката да е по-древно и то да е дало название на местните обитатели, на намиращата се в близост планинска верига и на целия полуостров.
Името на не по-малко известната река Тибър, на Апенините, около която възниква Вечният град, вероятно спада към същата тази група от древни названия на реки и плодородни сухоземни пространства. Латинското Tiberis – Тибър вероятно е членувана форма на същото това Ебро-Ибър.
Въпреки широкото разпространение на хидронима Ебро-Ибър от най-източната до най-западната точка на Европейския континент, виждаме и определена логика в неговото разпространение. Може да отбележим, че той обхваща преди всичко трите големи полуострова – Иберийски, Апенински, Балкански – т.е. едно така да го наречем северно-средиземноморско пространство. Названието Хеброс-Ебро-Ибър се среща най-вече като название на сравнително големи и пълноводни реки, които протичат през плодородни области. Всичко това дава основание действително да свържем древното понятие с представата за вода, влага, протичане и съответно зеленина и плодородие.
Тагове:
Континент Антарктида – река Чая и връх А...
Технологичният сектор като решение за ра...
Централните банки изкривиха нормалните и...
Технологичният сектор като решение за ра...
Централните банки изкривиха нормалните и...
Строго секретни разкрития за НЛО
Странджа се самоанексира към Турция за е...
Еврейството е религиозна секта Автор: bu...
Странджа се самоанексира към Турция за е...
Еврейството е религиозна секта Автор: bu...
Следващ постинг
Предишен постинг
Нека не забравяме и това,че съгласно "Ангеловия анализ" Тибър= Цибър (Ибър,Хебър),Шивар (Шавар),Чичар (Чучур),Тичар (Течар,Течащ,Тичащ) и т.н. Докато "Европа" е по-скоро етноним (виж израза "...Европиите мизийски...", употребен от Димитър Хоматиан,както и римската провинция "Европа"). Съответно,неговото най-точно обяснение можем да намерим не във "Водното",а в "Народностното" семантично гнездо. Но нали подобно объркване имаме в примера "Волга"-"Волгари",така че тук случаят е абсолютно идентичен. Поздравления!
цитирайshtaparov написа:
Нека не забравяме и това,че съгласно "Ангеловия анализ" Тибър= Цибър (Ибър,Хебър),Шивар (Шавар),Чичар (Чучур),Тичар (Течар,Течащ,Тичащ) и т.н. Докато "Европа" е по-скоро етноним (виж израза "...Европиите мизийски...", употребен от Димитър Хоматиан,както и римската провинция "Европа"). Съответно,неговото най-точно обяснение можем да намерим не във "Водното",а в "Народностното" семантично гнездо. Но нали подобно объркване имаме в примера "Волга"-"Волгари",така че тук случаят е абсолютно идентичен. Поздравления!
Не, случаят не е идентичен.
Междувременно открих и още едно наименования със същия корен -
Ibru, река в Карпатите (Румъния).
Случаят не може да не е идентичен,понеже в един стар гръцки ръкопис Българите са наречени "Европии",т.е.- Европеи (Европини,Европови),т.е.- Потомци на Европите. Това не може да е станало случайно,понеже тази дума произлиза от името на конкретно Тракийско племе (навярно- от Одрисите,понеже Европи= Одроси т.е. Одриси). Съответно,едното название е свързано с "Народностното" семантично гнездо,а другото- с "Водното". Общото между тези две семантични гнезда е единният им произход от един много по-стар пракорен,поради което е напълно възможно да стане объркване между тях както между името Борис и названието Барс.
цитирайТърсене