Валери Петров

ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

Те не идват от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж – ето ги, литват над балкона с пране,

над калта, над сгурията в двора,

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

 

А ний бутаме някакси, и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора,

и изобщо, стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

 

И е вярно, че те не са от реалния свят.

Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,

но защо ли тогава нещо тук ни боли

щом ги видим да литват в простора –

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора? 


          https://www.youtube.com/watch?v=p6wk0DRH6M4 

             Steve Jobs Stanford 2005         http://vbox7.com/play:457eef73


         P.S. Емоционален взрив предизвикаха в мен неговите „Опакометаморфози“,
представени много атрактивно от театъра на град Сливен,
може би година преди промeните.
Бях си купила билет за дневното му гостуване,
но след това влязох отново
като правостояща и на вечерното.
Да хвърлиш копче, нямаше къде да падне.:)
Не откъсвах очи от сцената – абсолютно млада,
необременена с клиширани квалификации и изводи,
а вдъхновението ми напираше и извираше на талази,
готово да помете със смях повече и сарказъм по-малко,
но още в същия момент, без никакво забавяне
глупостта, безхаберието и нахалството на ННН.
Сега се умножиха многократно.:)
Нахалството прерасна в примитивна наглост,
подплатена финансово, правно подсигурена,
твърде ненаситна, а често и образована.
Тъжно. Жалко. Но не безнадеждно.
И аз не престанах да вярвам,
че духът ще вдигне материята
и ще освести този наш пообъркан в ценностите си свят,
за да победи в него смисленото добро.
Искаме да ни има…
Искаме реализация на мечтите си,
както и тези на децата ни…
и децата на техните деца…
и така…до безкрая на един друг, по-очовечен свят.
Защото животът е дар безценен и толкова хубав!
А ние сме щастливци,
че имаме избора
да го направим прекрасен!
Защо се отказваме да положим усилие за това.
Длъжници сме му.
Загубили сме енергията си?...
Не. Тя има способността да се самовъзпроизвежда
и при определени натрупвания
да избухва с нова сила.
Повече помъдряла,
по-целенасочена
и по-успешна.
Нали!
Да не губим "златното ключе" за нея.
Да не хабим своя земен живот в суетене.
Сякаш чувам благия глас на Валери Петров - един светъл човек на надеждата с красива чувствителност...
И...да не проспиваме щастието.
Нали сме от рода на хвърчащите хора!:)

        
        
        

                  

Гносеология

На седефения бряг
пред стихията, зелената
няма как и мисля пак
за човека и вселената.

Чудно нещо: в младостта
толкоз мъдрост притежаваме,
че с немлъкваща уста
истините й раздаваме;

после крачейки натам
по годините и друмите,
казваме по-рядко "знам"
и пестим изобщо думите;

за да литнем след това
като леко изпарение,
сякаш казали сме "А?"
в израз на недоумение.

Радвам се, че си тук, Инел! Валери Петров е любимият ми поет!

... Да завършим, читателю,

на по-весела нота:

Мерси за търпението

и ура за живота!
:)

Обичам те!:)

Да!

Да! "

:)))))))
Още едно "Да!"
Разкош!
Благодаря ти!:)