Постинг
24.07.2010 12:40 -
Думи за човека и писателя Дончо Цончев, който умееше не само да разказва!
Автор: inel379
Категория: Други
Прочетен: 22999 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 01.02.2016 21:45
Прочетен: 22999 Коментари: 36 Гласове:
46
Последна промяна: 01.02.2016 21:45
Добрите думи страдат за него!
Кратки разкази. Кратки, но те хващат и те държат здраво с дълбоките си емоционални оценки, които те карат да продължаваш да мислиш върху тях!
"Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата."
"Не можеш да оставиш диря завинаги. Не вярвай в това и не го мисли. Куче влачи.
Но можеш във всеки момент - докато вървиш и оставяш дирите си - да ги правиш така, че те наистина да са като красива рисунка."
Обич, нежност и истинска привързаност към природата, растенията и животните има у него! Болка за духовността човешка и скъсената дистанция с животинския свят! Бих казала, тя твърде често не е в полза на човека...
И все пак! Ето я надеждата!
ПИАНОТО
Нашите къщи огражда неголям двор, покрит със сгурия. Приличат на хора, насядали в кръг да обсъдят нещата. Каквото стане в една - чуват го всички останали. Но от разнообразните звуци най-ярко се откроява пианото. Жената е пенсионирана артистка и свири в различни часове на деня. Радостно и тъжно, бързо и бавно - ту сладък смях на момиче, ту скрито страдание, ту вик и въздишка на мъж. Все едно, всички прозорци се отварят. Лете и зиме, в зноя и под снега - звуците ни разказват какво премълчаваме. И ето, хлебарят се усмихва. Децата утихват за миг. Художникът веднага подава глава от тавана, поетът грабва молив и лист. О, когато пианото свири, въздухът между нашите къщи става толкова красив...
Старата артистка умря и пианото млъкна.
Прозорците престанаха да изглеждат като очи на човеци, застанали в кръг нещо да обсъждат. Въздухът между тях натежа. Крясъците на децата станаха грозни, котките диво мяукаха нощем. Никой не споменаваше за пианото - всички си мислеха за това.
Една неделна утрин внезапно и плахо от друг прозорец се чу: до-ре-ми-фа-сол-ла...
Художникът подскочи пръв и подаде глава от тавана. Поетът извика силно: "А!" Хлебарят излезе и погледна нагоре. Децата спряха играта за миг.
От прозореца все тъй излитаха несръчните звуци, а след като утихнаха, едно малко момиченце подаде глава. То държеше нещо в ръка, хвърли го.
Във въздуха между къщите една книжна лястовичка красиво и дълго летя.
Днес си погледнах автографа, който ми е дал миналата година по време на литературна вечер с него. Има за всеки ден размисъл в неговите „365 РАЗКАЗИ ЕСЕТА МИНИАТЮРИ”. При това, поднесеното е с простота, интелигентно, ненатрапливо. Не ми стана тъжно, а светлина обля отвътре гърдите ми и нещо там ме затопли! Помислих си, колко е хубаво, че това ми се случва! Усмихнах се! Направете го и вие! Защо?...Защото човечеството в продължение на много векове е имало своите личности, митове, философи, богове, вождове и гении. Имало е своите велики просветления и заблуди. Всички те са го водили и ще го водат, падали са и ще падат, за да бъдат заменяни от други. Но... в историята на човечеството
„... никога не е имало, няма, не би могло да има и един-единствен миг, когато Любовта, Приятелството и Трудът са слизали от сцената.”
Така е! Нали, приятели!
Дълбок поклон за човека и писателя, който умееше не само да разказва!
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Дълбок поклон!
цитирайВодите
В началото, докато са бистри като кристал /защото така се раждат/, те се хвърлят луди, бият се в бреговете си, опипват всичко срещнато, пенят се и гръмогласно боботят. Толкова бързат, че небето не сварва да се огледа в тях. От всяка педя дъно и от всяка капка дъжд отнасят по нещо. Заразяват се или оздравяват. На равното вече са кротки. Но не толкова бистри. Накрая почти спират съвсем – крилете на водното конче ще чуеш над тях. Но и сега нямат небе – мътни от тинята, събрана по дългия път.
Само онези, които навреме са дали силата си на някоя воденица, са едновременно бистри и спокойни. Денем те са сини, а нощем - пълни със звезди.
цитирайВ началото, докато са бистри като кристал /защото така се раждат/, те се хвърлят луди, бият се в бреговете си, опипват всичко срещнато, пенят се и гръмогласно боботят. Толкова бързат, че небето не сварва да се огледа в тях. От всяка педя дъно и от всяка капка дъжд отнасят по нещо. Заразяват се или оздравяват. На равното вече са кротки. Но не толкова бистри. Накрая почти спират съвсем – крилете на водното конче ще чуеш над тях. Но и сега нямат небе – мътни от тинята, събрана по дългия път.
Само онези, които навреме са дали силата си на някоя воденица, са едновременно бистри и спокойни. Денем те са сини, а нощем - пълни със звезди.
усмихвам се, нека му е светло!
цитирайХаресвах и израстнах с "Черното пиле"...
Вечна му памет!
цитирайВечна му памет!
за добрите думи, които си изрекла за майстора-творец на късия разказ!
Поклон пред паметта му!
цитирайПоклон пред паметта му!
"Майсторите на словото ми приличат на фокусници, които вземат шепа най-обикновени камъчета от реката на живота, раздрусват ги в шепата си и като ги изсипят на масата, пред очите на другите се появяват не камъчета, а красиви, паметни и даже логични постройки от смисъл и утеха.
Тежко на народ, когато неговите майстори са безсилни да извършат тази „магия”.
цитирайТежко на народ, когато неговите майстори са безсилни да извършат тази „магия”.
"Защо ние мислим не само както мислим самите ние, а както мислят всички? И колкото повече остаряваме, все повече мислим така, както мислят всички, и все повече се страхуваме да мислим така, както мислим самите ние и накрая не само че почваме да мислим както всички, а почваме и да вдигаме заплашително показалец на собствените си мисли..."
цитирай"Обичайте се. Търсете се и си помагайте. Не е казано, че лицата ви винаги и непременно трябва да бъдат сериозни - отразили извечната мъка на света. Бъдете весели! Стремете се да откриете ведростта на живота и дълбоко, дълбоко да вдъхнете от нея.
За да ти останат мили и красиви, и достойни светове - каквито иначи няма.
И за да има накъде в себе си да пътуваш - после, когато все пак някой ден ще трябва да си легнеш до тъгата."
цитирайЗа да ти останат мили и красиви, и достойни светове - каквито иначи няма.
И за да има накъде в себе си да пътуваш - после, когато все пак някой ден ще трябва да си легнеш до тъгата."
Много го харесвам! Лека му пръст!
цитирайПоклон пред светлата му памет! :)
цитирайОтиде си един български творец!
Поздравления за чудесния постинг!
цитирайПоздравления за чудесния постинг!
Любим български писател!
Поклон! Мир на праха му!
цитирайПоклон! Мир на праха му!
"...попитах Емилиян Станев в самия край на земния му път: "Бай Емилияне, какво си мислиш за твоите писания сега, когато вече няма критик, който да дръзне да те осъжда?" А той ми каза: "Все си мисля, Дончо, дали тези мои писания ще се харесат на мама и на татя."
Как да забравя това? Как да не питам навътре към себе си: "Дали това, което пиша и върша аз, ще се хареса на баба и дяда?"
Нямаше ги отдавна родителите на Емилиян Станев, когато той така ми говореше. Няма ги отдавна моите баба и дядо. От тях са останали само някои проядени от дървоядите геги и нощви, някоя старинна, сладка дума - вкопана в самата глъбина на съзнанието, и да...песните.
Българските народни песни...
Чуват се нашите песни. Всеки ден. И аз все повече ги харесвам - музиката и текста.
Музика има, щом дванайсетгодишното циркаджийче с тромпет Хари Джеймс, което после стана един от гениите на джаза в света, на върха на своята слава се яви на галаконцерта си със "Свищовското хоро".
И текст има - щом корените на нашите химни, които раждат святата тръпка и сълзата в окото на силния, са оттам.
И както все бързаме, все търсим новото и супермодерното, все охкаме, все искаме да счупим, аз бих ви пошепнал: "Заслушайте се в нашите народни, български песни. Спомнете си нещо от милата далечина, в която някога сме били светло бъдеще - ние и нашият свят. Пожелайте си нещо.
Зарадвате се на нещо, поздравете с песента отдавна умрелите българи и нека всичко това ви изпълни с кураж."
цитирайКак да забравя това? Как да не питам навътре към себе си: "Дали това, което пиша и върша аз, ще се хареса на баба и дяда?"
Нямаше ги отдавна родителите на Емилиян Станев, когато той така ми говореше. Няма ги отдавна моите баба и дядо. От тях са останали само някои проядени от дървоядите геги и нощви, някоя старинна, сладка дума - вкопана в самата глъбина на съзнанието, и да...песните.
Българските народни песни...
Чуват се нашите песни. Всеки ден. И аз все повече ги харесвам - музиката и текста.
Музика има, щом дванайсетгодишното циркаджийче с тромпет Хари Джеймс, което после стана един от гениите на джаза в света, на върха на своята слава се яви на галаконцерта си със "Свищовското хоро".
И текст има - щом корените на нашите химни, които раждат святата тръпка и сълзата в окото на силния, са оттам.
И както все бързаме, все търсим новото и супермодерното, все охкаме, все искаме да счупим, аз бих ви пошепнал: "Заслушайте се в нашите народни, български песни. Спомнете си нещо от милата далечина, в която някога сме били светло бъдеще - ние и нашият свят. Пожелайте си нещо.
Зарадвате се на нещо, поздравете с песента отдавна умрелите българи и нека всичко това ви изпълни с кураж."
"...Аз нямам право да кажа на днешната младеж: "Нямате право да мислите така!" /И всъщност кой има право да казва на другите, че нямат право?/Но бих могъл - и го правя с дълбоко убеждение - да кажа на децата си: "Не си губете времето да откривате телефона и весосипеда, това е вече направено."
Младите винаги биха могли да почнат оттам, докъдето техните предходници вече са стигнали - ето какво трябва да им припомним. И ако сега - когато маниакалните ми амбиции са угснали и са отстъпили място на кроткото съзерцание - с радост хващам перото, то е, защото човешките ни надежди, свързани с децата, просто никога не угасват.
Какъв преамбюл, за да закова след него лозунга: "Деца, бъдете скромни, така ще успеете!"
А аз няма да го направя. Дали бившият "буен младеж" в мен е толкова жив все още, или пък сегашният "улегнал човек" в мен все тъй не иска никога да се предаде? Не зная - колкото и да ми е интересно. Но зная със сигурност, че трябва да бъда верен на порива си и че съм длъжен - когато пиша - да бъда пределно откровен. И заради всичко това ето какво бих препоръчал на следващите след нас.
Скромността на поведението наистина е красива.
Но скромността на идеите е готово поражение."
цитирайМладите винаги биха могли да почнат оттам, докъдето техните предходници вече са стигнали - ето какво трябва да им припомним. И ако сега - когато маниакалните ми амбиции са угснали и са отстъпили място на кроткото съзерцание - с радост хващам перото, то е, защото човешките ни надежди, свързани с децата, просто никога не угасват.
Какъв преамбюл, за да закова след него лозунга: "Деца, бъдете скромни, така ще успеете!"
А аз няма да го направя. Дали бившият "буен младеж" в мен е толкова жив все още, или пък сегашният "улегнал човек" в мен все тъй не иска никога да се предаде? Не зная - колкото и да ми е интересно. Но зная със сигурност, че трябва да бъда верен на порива си и че съм длъжен - когато пиша - да бъда пределно откровен. И заради всичко това ето какво бих препоръчал на следващите след нас.
Скромността на поведението наистина е красива.
Но скромността на идеите е готово поражение."
"Ние все бягаме там - затова правих къщата. Садим лукове. Моркови, зеле, картофи. Дини и пъпеши, домати, лозе. Присаждам овощни дръвчета, вдигам чардаци за асми. /Под тях, един ден, като чорбаджи Марко.../
Миналата нощ сънувах това парче земя, което преди десет години беше поляна и един трактор за десет минути го направи на угар...
Угар. Каква дума. Угаря дивото, което сме обърнали. Ще отгледаме на неговото място питомно. Вечната, постоянната революция, която ни пази от вечното, постоянното буренясване. Ще отгледаме питомното, разбира се, то нас ще отгледа - ще продължим да строим къщи, да изучаваме камъните и да вадим от тях сечивата си.
Събудих се щастлив и се попитах: Кой вътре в мен така гледа земята? Защо - когато думата България отново и отново ме пита: кой си ти? - и геологът, и писателят, и скитникът, и градският човек в мене мълчат, а вечното момче, от което са поникнали, все тъй си представя една угар до хоризонта, пълна със светлина. Над нея - дим. Отзад - златно слънчева пита. Сребърни паяжини в безкрая. Окото на бивол. Баба ми и майка ми - наведени и полека изчезващи напред в царевичната нива.
Не знам защо.. Но знам, че къщите, мостовете, стоманените оръжия и заключенията ни след дълго взиране над микроскопа са нашите деца.
И знам, със сегашната сигурност, че истинската дума за българската черна угар винаги и за всички ни е една:
Майчица..."
цитирайМиналата нощ сънувах това парче земя, което преди десет години беше поляна и един трактор за десет минути го направи на угар...
Угар. Каква дума. Угаря дивото, което сме обърнали. Ще отгледаме на неговото място питомно. Вечната, постоянната революция, която ни пази от вечното, постоянното буренясване. Ще отгледаме питомното, разбира се, то нас ще отгледа - ще продължим да строим къщи, да изучаваме камъните и да вадим от тях сечивата си.
Събудих се щастлив и се попитах: Кой вътре в мен така гледа земята? Защо - когато думата България отново и отново ме пита: кой си ти? - и геологът, и писателят, и скитникът, и градският човек в мене мълчат, а вечното момче, от което са поникнали, все тъй си представя една угар до хоризонта, пълна със светлина. Над нея - дим. Отзад - златно слънчева пита. Сребърни паяжини в безкрая. Окото на бивол. Баба ми и майка ми - наведени и полека изчезващи напред в царевичната нива.
Не знам защо.. Но знам, че къщите, мостовете, стоманените оръжия и заключенията ни след дълго взиране над микроскопа са нашите деца.
И знам, със сегашната сигурност, че истинската дума за българската черна угар винаги и за всички ни е една:
Майчица..."
"Щастието не е спирка, до която можеш да стигнеш. То е начин на пътуване."
"А пък животът - много едро погледнато - е може би няколко мелодии, които разтапят душата независимо от възрастта на тялото."
цитирай"А пък животът - много едро погледнато - е може би няколко мелодии, които разтапят душата независимо от възрастта на тялото."
"човечеството в продължение на много векове е имало своите личности, митове, философи, богове, вождове и гении" и винаги ще ги има.
Поклон пред паметта на един от тях!
цитирайПоклон пред паметта на един от тях!
Един предан рицар на доброто, с перо докоснато от Бога! Един бунтар, който отваря широко нови духовни врати в пространство без граници към загадките на простите неща. Прави го за себе си и за другите, дълбоко убеден, че "към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии".
"Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана.
Няма нормален човек, който да не иска красивата версия – за себе си, но и за околните.
Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия."
цитирай"Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана.
Няма нормален човек, който да не иска красивата версия – за себе си, но и за околните.
Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия."
Тук само усвоява уроци - добри или не!
Поклон пред Духа на Дончо Цончев...
Мир и Светлина по Пътя му!
цитирайПоклон пред Духа на Дончо Цончев...
Мир и Светлина по Пътя му!
"Тук само усвоява уроци - добри или не!
Поклон пред Духа на Дончо Цончев...
Мир и Светлина по Пътя му!"
Мир и Светлина по Пътя му!
Дано добрите уроци да са повече!
И делата също!
Духът Вселенски за това копнее!
"На Ванга дължа тази задълбочаваща се, все по-естествена и реална вяра в Бога. Не говоря за каноническата и строго ритуална показност. Напротив, човек може да се прекръсти някъде на къра, в игрището, у дома в кухнята и в автомобила си. Тази Висша Организация на Непознатото нам, която наричаме Господ, няма равна на себе си като утеха, надежда и спокойствие за душите ни. Носенето на Бога в себе си е всъщност единствената ни разлика с животните. И нищо друго не може да ни даде смирената, велика сила, състояща се от добродетели и кураж - във вечно ужасния земен живот на човека."
цитирайПоклон пред Духа на Дончо Цончев...
Мир и Светлина по Пътя му!"
Мир и Светлина по Пътя му!
Дано добрите уроци да са повече!
И делата също!
Духът Вселенски за това копнее!
"На Ванга дължа тази задълбочаваща се, все по-естествена и реална вяра в Бога. Не говоря за каноническата и строго ритуална показност. Напротив, човек може да се прекръсти някъде на къра, в игрището, у дома в кухнята и в автомобила си. Тази Висша Организация на Непознатото нам, която наричаме Господ, няма равна на себе си като утеха, надежда и спокойствие за душите ни. Носенето на Бога в себе си е всъщност единствената ни разлика с животните. И нищо друго не може да ни даде смирената, велика сила, състояща се от добродетели и кураж - във вечно ужасния земен живот на човека."
Дълбок поклон! Мир на праха му! Чудесен постинг !
За мен бе истинско удоволствие!Благодаря!
цитирайЗа мен бе истинско удоволствие!Благодаря!
"Спасението, може би едничкото:
Искай и давай без мяра. И не разделяй тези две най-големи твои сили, а ги сложи в едното блюдо на везната.
Защото в другото е седнала съдбата."
цитирайИскай и давай без мяра. И не разделяй тези две най-големи твои сили, а ги сложи в едното блюдо на везната.
Защото в другото е седнала съдбата."
Прекрасен постинг... Срещите, докосванията до такива хора остават за цял живот...
Ето нещо, което отдавна съм си отделила от Дончо Цончев, откъс от "Черното пиле"...
"Защо ние мислим не само както мислим самите ние, а както мислят всички? И колкото повече остаряваме, все повече мислим така, както мислят всички, и все повече се страхуваме да мислим така, както мислим самите ние и накрая не само че почваме да мислим както всички, а почваме и да вдигаме заплашително показалец на собствените си мисли..."
цитирайЕто нещо, което отдавна съм си отделила от Дончо Цончев, откъс от "Черното пиле"...
"Защо ние мислим не само както мислим самите ние, а както мислят всички? И колкото повече остаряваме, все повече мислим така, както мислят всички, и все повече се страхуваме да мислим така, както мислим самите ние и накрая не само че почваме да мислим както всички, а почваме и да вдигаме заплашително показалец на собствените си мисли..."
И други си спомнят за нея!
Дончо Цончев намира ключето към вътрешните ни врати и затова успява да провокира размисъл върху прочетеното! Предизвиква ни за "голямата победа", в която не е задължително да сме първи, втори или десети, но е важно да останем човеци! Когато получаваме потвърждение и от други, в мигове на изпитание ние повече си вярваме за избора на пътя! Никой не се ражда научен. Цял живот духовното ни ограмотяване продължава...
Няма нужда да откриваме топлата вода, телефона, електрическата крушка...защото те отдавна са открити!
Но...можем непрекъснато да преоткриваме доброто в себе си и да се опитваме да го умножим, както за самите нас, така и за другите!
цитирайДончо Цончев намира ключето към вътрешните ни врати и затова успява да провокира размисъл върху прочетеното! Предизвиква ни за "голямата победа", в която не е задължително да сме първи, втори или десети, но е важно да останем човеци! Когато получаваме потвърждение и от други, в мигове на изпитание ние повече си вярваме за избора на пътя! Никой не се ражда научен. Цял живот духовното ни ограмотяване продължава...
Няма нужда да откриваме топлата вода, телефона, електрическата крушка...защото те отдавна са открити!
Но...можем непрекъснато да преоткриваме доброто в себе си и да се опитваме да го умножим, както за самите нас, така и за другите!
Някак ме хващат за гърлото, но същевременно ми носят вътрешна топлина и уют. Благодаря ти за споделеното!
цитирайСпособността на добрите думи, мила! Онези, които ние изричаме и тези, които другите изричат. Те винаги достигат до слуха ни, до ума ни, до сърцето ни...
Добрите думи са памет. Лекуват ни много повече с това, дето ни напомнят, отколкото с онова, дето искаме от тях.
Добрите думи страдат за човека и писателя Дончо Цончев!
Но... те наистина ни помагат да изпълним човешкото си предназначение с вътрешната топлина и уют, които излъчват!
цитирайДобрите думи са памет. Лекуват ни много повече с това, дето ни напомнят, отколкото с онова, дето искаме от тях.
Добрите думи страдат за човека и писателя Дончо Цончев!
Но... те наистина ни помагат да изпълним човешкото си предназначение с вътрешната топлина и уют, които излъчват!
Поклон пред творчеството му !
цитирай"Гледах го как бърза към тръните. И си спомних за един от моите учители в лова - лека му пръст,- той носеше като висулка на ключовете си една стара, пробита монета, с образа на Мадарския конник. И имаше прочутия навик - когато слушахме приказки или просто гледахме какво става наоколо - да вади ключвете с висулката и да ми сочи надписа по ръбчето на монетата. На всичкото отгоре ме караше редовно да чета този надпис на глас.
И аз никога не отказвах на моя учител. И ясно, и чинно, и всеки път произнасях, въртейки монетата в ръка:
- Боже, пази България! "
цитирайИ аз никога не отказвах на моя учител. И ясно, и чинно, и всеки път произнасях, въртейки монетата в ръка:
- Боже, пази България! "
,,...който умееше не само да разказва...,,
цитирай, . . . който умееше не само да раз...
цитирай...ако има кой да го помни и обича! Онова, което е оставил след себе си-то ще бъде неговия втори живот! Поздрав!
цитирай
32.
inel379 -
thefaceoftheshadow - Един човек няма да умре...ако има кой да го помни и обича!
10.08.2010 20:04
10.08.2010 20:04
И този втори живот е много по-дълъг!
Благодаря за коментара!
Поздрав и от мен!
цитирайБлагодаря за коментара!
Поздрав и от мен!
например това
http://inel379.blog.bg/drugi/2009/11/11/za-stenata-v-nas.433929
или друг по твой избор? Моля,отговори! :))
цитирайhttp://inel379.blog.bg/drugi/2009/11/11/za-stenata-v-nas.433929
или друг по твой избор? Моля,отговори! :))
"Здравей, мога ли да предложа твой постинг за списанието на ка4ак?"
Не съм творец в областта на литературата, мила!
Не мисля, че емоционалните писания на нечия събудена съвест могат да представляват интерес. Аз съм просто като много други.
Благодаря за отношението, panazea!
Хубав слънчев ден за теб!:)
цитирайНе съм творец в областта на литературата, мила!
Не мисля, че емоционалните писания на нечия събудена съвест могат да представляват интерес. Аз съм просто като много други.
Благодаря за отношението, panazea!
Хубав слънчев ден за теб!:)
Дълбок поклон за човека и писателя!
Поздрави за постинга и от мен, Inel379!
цитирайПоздрави за постинга и от мен, Inel379!
Благодаря ти!
Да изберем "красивата версия"!
Хубава вечер!
цитирайДа изберем "красивата версия"!
Хубава вечер!
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata