Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2009 14:28 - ЗА СТЕНАТА В НАС
Автор: inel379 Категория: Други   
Прочетен: 14129 Коментари: 28 Гласове:
11

Последна промяна: 11.11.2009 14:35


    Берлинската стена падна преди 20 години. С нея паднаха и много забрани, ограничаващи личната ни свобода. Разрушен беше един символ на огромната човешка грешка - хората да бъдат изкуствено и насилствено отделяни, затваряни и пазени от богатия лош свят на запад. Оказа се не толкова трудно, колкото това, което дойде след него. Защото подарената свобода не е бижу, дето можем да закачим на ревера си и да живеем с едната гордост от него. Тя е нещо, за което е нужно да се борим всеки божи ден – решително и безотказно, за да не ни я отнемат. Тя е начин на живот, поставящ персонално пред всеки човек изискването да събори вътрешната стена, издигната от самия него и пречеща му да изяви в пълнота най-доброто от себе си.    Приспиваха ни 20 години със словоизлияния. Основното в тях беше и продължава да е противопоставянето, но не срещу каквото трябва. Натрупаните знания, ценностите, формирали ни като хора, отсятата в паметта ни информация, която продължаваме да осмисляме като есенция на минала и настояща мъдрост, предизвикват бунта на духа ни срещу мнимата свобода. Думи, изпразнени от съдържание и последвани от неправомерни действия, поставиха малки групи от хора в привилегирована позиция и така се оказа, че на старта останалите не само са голи, боси, гладни и жадни, но и нищо не могат да направят за себе си, защото възможностите им за избор са отнети. Дон Кихот освобождава овчарчето от боя на господаря му в момента, но след това нещата се влошават още повече. У когото са хляба и ножа, у него е и силата. Ето затова не мога да приема като благодат свободата за нечестно забогателите /боже, колко много се оказаха те/, които освен всичко друго, ни представят по телевизията и като пример за “светски елит”. Искат да ни накарат да се примирим с факта, че е справедливо някой, който в нищо не е по-добър от другите, освен в липсата на морал, може да живее като английски лорд по рождение, демонстрирайки в повечето случаи малокултурие и откровен примитивизъм. Е, някои се оказа, че могат да свирят и на пиано, но това не променя нравствения им облик и не прави парите им честно спечелени.    На този етап няма възмездие за лъжата и несправедливостта. Няма съд за истинските престъпления. Никой от нас дори не си е представял, че корумпираността може да се разрасне до такива огромни размери. Какво падение. Родителите да се чувстват виновни пред децата си, заради своята честност и желание с труд да постигнат реализацията си. Доста от нахранените журналисти се отказаха да служат на обществото, търсейки истината. Европейските доклади /скрити и явни/ се оказаха недостатъчни, за да се смени курса на мнимата промяна. Макар и със закъснение наказателният вот все пак се случи. Ами сега?...    Преходът бил свършил. Айде, бе! Явно много ни подценяват. Един от социолозите, дето системно ни зарибяват от екрана,го притиснаха здраво и ребром в “Челюсти”. Не очакваше и блокира. Дар словото не му помогна. Само че така трябва да бъдат атакувани всички и не само в обществени дебати, а чрез законови средства. В момента се показва воля за това. За първи път. Дано не се разпилее в необмислени битки и емоционални изхвърляния без резултат. Дано бъде оздравена съдебната система, че отдавна е била отбой и ролята й за обществената депресия не престава да расте. Нали правораздаването и всички общественополезни институции са измислени, за да служат на хората. Време е да си спомнят това и да покажат действия, с които да върнат доверието и уважението към себе си. Не “со кротце, со благо и со малко кютек”, а по цивилизован начин. Напрежение и изнервеност има, заради убеждението, че нещата не стават, защото управляващите не искат това. 20 години сме свидетели на едно непрекъснато надскачане в надлъгването, заради закърнелите сетива на облагодетелстваните по един или друг начин. Когато съвестта спи, става страшно и неуправляемо. Пасивността, равнодушието, бавенето, нищоправенето ни държат в абсолютен застой. Чакането друг да подхване с голи ръце главнята, не помага. Олигарсите дават тон на малките риби, които са тръгнали през просото /без страх, че са на сухо/, за да се охранят бързо като тях. БЪРЗО! Никой не иска постепенно и с труд. Защо? Къде се дянаха ценностите или останаха само написани на книга, за да се учат за обща култура. Потъпкването им в реалния живот изправя собствените ни деца пред погрешни избори. Младостта не иска да бъде залъгвана. Ами тя е като нас. Нима ние искаме…Примирили ли сме се…Не мисля. Затова приказки от рода на “преходът свърши” са за консумация на  “сполучилите” или на тези, които вярват в победата на несвободата, на полуистината, на окованата по нов начин справедливост.    Да. Демокрацията не е съвършена, както нищо измислено от човека на този свят, дори когато намеренията са били най-чисти. Но…никой не е измислил нищо по-добро, приложимо на практика. Затова и промяната зависи от нас. Трябва да намерим сили да се освободим от измислените кумири и натрупания фалш, да се преборим със страховете си и да попречим съзнателно или по некадърност да ни пързалят. Стената вътре в нас е по-опасна от тази, която в Берлин събориха преди 20 години. Тя изобщо не е падала истински. Затова в Европа празнуват, въпреки трудностите, а ние само присъстваме. У нас под покривалото на свободното слово се развихриха процеси, които никой не успя да спре, поради страх, незнание или по лични съображения. Така се стигна до опорочаването на прехода.    Ще продължим ли да повтаряме грешките на растежа…    Надявам се, че този път не. Заедно можем много. Можем всичко. Само че юнашкото доверие трябва да оставим в миналото и да използуваме законите по предназначение. Тук вече определено е нужно да побързаме, че достатъчно се позабавихме. Двадесет години стигат! Нали искаме нормален живот. Лишенията ни трябва да имат смисъл. Нека наистина продължим с повече решителност да променяме битието си заедно. Една птичка пролет не прави. Тя е само благата вест, която мълчанието и бездействието могат да обезсмислят и тогава…пак отначало. Не. Не бива да ни се случва повече.    Дни, изпълнени с обич, надежда и вдъхновение ви желая, приятели! Да съборим стената в нас! Да се опитаме да надскочим себе си и да бъдем по-добри, отколкото мислим, че можем да бъдем!         




Гласувай:
11



1. romanov - :))
11.11.2009 14:29
Добре дошла:)
цитирай
2. inel379 - romanov - :)
11.11.2009 14:45
Добре заварил!:))
Пълноценен творчески ден ти желая, изпълнен с вдъхновението, което те прави неповторим!
цитирай
3. compassion - Хубав текст, но дали ще има дела?
11.11.2009 16:09
Аз вече се отчаях и се срамувам понякога да кажа, че идвам от България точно заради този безкраен преход и тази псевдодемокрация. За пример ни дават само, когато говорят за корупцията. Наистина ли сме толкова зле?
цитирай
4. galinabg - Толкова хубаво
11.11.2009 17:43
си го написала. И нямам какво да добавя. Мисля, че съм от хората успели да съборят стената в себе си много отдавна. Дори не помня дали изобщо съм я имала. Искам децата ни да се раждат без стени.
За съжаление закърняването й ще трае доста дълго! Този път е дълъг....
Поздрави!
цитирай
5. inel379 - compassion - Всички имаме своите мигове на обезверяване.
11.11.2009 19:52
Нали сме нормални хора с емоции. Не сме виновни за доверчивостта си. Честният човек не подхожда с предубеденост към другите. Животът ни учи вече 20 години, че трябва да сме много внимателни при избора на управляващите. Не бива да се примиряваме и да се оставяме на разочарованието. Псевдодемокрацията и корупцията са безспорен факт в живота ни, но това не означава, че и ние сме псевдо. Само заедно можем да променим нещата. Щом законите помагат на хората в цял свят, защо да не помогнат и на нас. Свободата се отстоява във всекидневни битки. Толкова умни, борбени и целеустремени хора има дори само в този форум!
Поздрав към теб, изпълнен с надежда!
цитирай
6. inel379 - galinabg - Благодаря за отзива!
11.11.2009 20:56
Чета редовно написаното от теб и отдавна зная, че си един свободен човек. Всички се раждаме свободни. Стената сами си я издигаме. Инстинктът за самосъхранение е нещо естествено, но неовладяните многобройни страхове не са. Човек се учи да ги бори цял живот. Толкова много зависи в какво семейство си расъл, кои са били учителите ти, как са се формирали интересите ти. Обкръжението по-късно също е много важно. Нали се учим цал живот. Не можем да виним никого за вътрешната му неосвободеност. Хората са различни, но мисълта за нормализирането на живота в България е нещо, около което трябва да успеем да се обединим.
По-доброто бъдеще на децата ни е най-добрата мотивация за ускоряване процеса на освобождаване от стените. Но си напълно права, че този път е дълъг. А така мудно и изчаквателно е ясно, че повече не може и не бива.
Доста възможности се пропуснаха.
Поздрав сърдечен за теб!
цитирай
7. compassion - Радвам се, че те има!
12.11.2009 11:44
Няма за къде повече да се изчаква и да се крием зад оправданието, че процесът е труден и изисква много време. СЕГА! Няма друго време, когато може да се направи нещо, освен сега. Вчера вече изпуснахме възможността, а утре може и да не дойде за нас (или да остане само като една възможност още веднъж да отложим това, което можем, но не искаме истински да направим днес)....вечно ли е утрето?..и на какво утре се обричаме по този начин?
цитирай
8. diso - За съжаление, невидимите врагове са много по-трудни за побеждаване
13.11.2009 07:34
А хората, които ги изграждат, все още успяват да строят по-бързо, отколкото ние успяваме да разрушаваме. Противникът е многоброен и има някаква организация, за това трябва и ние да действаме организирано. Когато хиляда човека работят самостоятелно, резултатът е много по-слаб, отколкото, ако са организирали дейността си.
цитирай
9. inel379 - compassion - Чувството е взаимно!
13.11.2009 10:34
Това, че процесът наистина е труден, не оправдава. Пропуснатото тежи на поколенията и те отдавна в нетърпението си за реализация днес и веднага търсят възможности навън. В дълг сме към тях и към себе си , разбира се. Нашият собствен живот нима е маловажен...Всякакви лишения може да преодолее свободният човек, справил се с вътрешните си стени. Целеустремен ли е, ще бори препятствията. Безперспективността го лишава от вдъхновение за работа. Когато виждаш, че нещата не зависят от твоята воля и възможности, съсредоточаваш се върху това, което можеш да промениш самия ти. В стореното полезно дело, дори само за един човек, има повече смисъл от бездействието. Изчаквателната позиция не е достойната позиция. Да. Някои от очакванията ни пратиха в глуха улица, но нищоправенето днес е не по-малко важно, защото утре днес ще бъде вчера. Времето не чака. Пред гражданското ни общество проблемите стоят. Най-будната и компетентна част от него трябва да стори необходимото в тази посока. Будителството и днес ни е нужно...Възрожденския дух е жив! В това е надеждата за промяна! Това е, което ме вдъхновява!
Много вдъхновение за теб!
цитирай
10. priqtel12 - "Заедно можем много. Можем всичко. "
13.11.2009 11:24
Да, така е.Остава само да го поискаме и да започнем да действаме. Всички ние, без отлагане.....Защото в противен случай рискуваме да се срамуваме пред децата си за потъпканите ценности или просто за кроткото примирение, в което чакаме някой друг да започне пръв, а " ние ще се присъединим по-късно...".Стената в нас трябва да бъде съборена колкотно се може по-скоро, защото време няма.....
Чудесен постинг! Поздравления!
цитирай
11. inel379 - diso - "За съжаление, невидимите врагове са много по-трудни за побеждаване"
13.11.2009 11:31
Толкова си прав! Много са! И в нас и извън нас...
Външните са много организирани, вътрешните често ни правят нерешителни, обезверени, превръщат инстинкта ни за самосъхранение в егоизъм...Да, всичко това ни се случва всеки божи ден и ние се борим с него, колкото ни е възможно, защото се опитваме и много искаме да бъдем свободни и честни хора...
Затова са измислени законите, за да служат на обществото. На тях трябва да се оповаваме и позоваваме. Всеки е изкушим. Видяхме, че за хората в управлението това важи с особена сила. Както децата са лакмус за учителя, така властта е лакмус за обикновения човек, а за управленеца още повече. Законите регулират и възпитават едновременно. Вратичките в тях за "наши хора" трябва да са толкова затворени, колкото за всеки човек в тази държава.
Самостоятелно всеки от нас прави това, което може и което смята, че трябва /според възможностите си - човешки и професионални/. Магическата дума, около която гражданското ни общество трябва да се обедини е "ЗАЕДНО". Само така е възможна истинската, желаната и толкова чакана от всички нормални хора промяна към по-добро. Сега имаме, май за първи път знаци, че това може да се случи. Малки, но все пак знаци. Не бива да не ги забелязваме, а също и да пропускаме дадените възможности. Това е, което ме обнадеждава и ми действа вдъхновяващо!
Благодаря, че се отби и коментира!
Ползотворен ден, изпълнен с вдъхновение ти желая!
цитирай
12. inel379 - priqtel12 - Единомишленици сме!
13.11.2009 12:40
Съгласна съм с написаното от теб! Достатъчно дълго вярвахме на фалшиви кумири и чакахме някой друг да вади главнята от огъня с голи ръце...Като се замисля в момента над това, стигам до извода, че управлението винаги е имало на своя страна закона, но не го е използувало ефективно. Нормално е хората да очакват от овластения да стори това, което за тях е невъзможно. Всъщност затова съществува и държавата. Опорочаването на идеалите през тези 20 години беше тотално и по професионална некадърност и по морална недостатъчност. Никой не е съвършен, колкото и да иска и да се стреми към това най-искрено. Регулатор в обществен и личен план трябва и може да бъде само закона. Това е световен демократичен образец, който не подлежи на съмнение, че трябва да бъде следван. Истинските будители следва да поемат инициативата промяната най-после да започва да се случва реално, а не за избрани. Не можем да очакваме от хора без духовен и професионален потенциал същото, което искаме от себе си или от просветените. Духовният елит сам е виновен за това, че не го разбират. Той първи трябва да даде пример, че е преборил вътрешните си стени. Не се заблуждавам, че това може да е еднократен акт. Хвала на тези, при които се е случило веднъж и завинаги. Възхищавам им се, защото е явно, че слушат отдавна вътрешния си глас, а той приближава до божественото начало, заложено във всеки човек. В blog.bg усещам интуитивно, че има много такива хора. Зная, че едно са думите, а съвсем друго делата, но...нали "в началото бе словото". То е пътя към духовното просветление. Така е било винаги. Няма защо да откриваме непрекъснато топлата вода. Трябва по пътя на образованието, убеждението, окултуряването и разбира се, чрез собствената си дейност да им помогнем да повярват, че само заедно можем да променим собствения си свят - този, в който днес живеем. Днес! Утре ще имаме за решаване други проблеми, защото се натрупа много несвършено и не искаме да бъдем непрекъснато в дълг на децата си, а и към себе си. Преодоляването на стени всякакви за някои продължава, за други е в зародиш, но място за песимизъм не бива да оставяме. Свободата не е бижу на ревера, а борба всеки ден срещу всеки, който иска да ни я отнеме.
Вярвам, че нещо се започва или поне, че се опитва да започне. Това ми дава надежда и ми действа вдъхновяващо.
Благодаря за коментара!
Слънчеви мисли /така характерни за тебе/и много вдъхновение ти желая!
цитирай
13. net - права си
15.11.2009 19:07
Търси се кой да разруши стената в нас
цитирай
14. inel379 - net - :)
16.11.2009 01:50
Добрите духовни водачи са важни, но изборът си е личен. Само ние познаваме вътрешните си лабиринти. Външен човек там не може да се оправи. Пък и това едва ли е еднократен акт. Тя затова Берлинската стена се оказа по-лесна за събаряне.:)
С несъвършенствата си трябва сами да се преборим и после ЗАЕДНО да направим онези важни неща, с които толкова много закъсняхме.
Много светли помисли за теб!:)
цитирай
15. mmagy - Поздравления за постинга!!!
16.11.2009 15:05
Дни, изпълнени с обич, надежда и вдъхновение ви желая, приятели! Да съборим стената в нас! Да се опитаме да надскочим себе си и да бъдем по-добри, отколкото мислим, че можем да бъдем!
Светли помисли за всички!!!
цитирай
16. inel379 - mmagy - Благодаря!
16.11.2009 17:45
Радвам се, че сме единомишленици!
Светли помисли и за теб!
цитирай
17. panazea - inel379 ,
17.11.2009 18:45
ДА БЪДЕ!
цитирай
18. inel379 - panazea - :)
17.11.2009 20:38
Вдъхновението ти е невероятно!
Прегръдка за теб!:)
цитирай
19. lina70 - Благодаря за размислите, които будиш!
21.11.2009 18:01
Толкова ми се иска повече хора да спрат за миг и да прочетат думите ти...
Бъдете благословени всички, приятели и единомишленици! Дори и да не си вярваме много, все пак имаме сили да градим бъдещето си и да разрушаваме стените, които пречат на прогреса!
цитирай
20. inel379 - lina70 - А аз благодаря за разбирането!
22.11.2009 00:02
Закъде сме без вяра!
Тя е тази, която не прави силни, решителни, последователни, вдъхновени! С нея борим стените и се променяме!
Много светли пориви да има!
Хубава вечер за теб!:)
цитирай
21. victoriavselena - хубаво е че си тук
28.11.2009 08:41
че си го написала така вярващо и честно. Поздравления.
цитирай
22. inel379 - victoriavselena - :)
28.11.2009 10:37
Благодаря за отношението!
Вдъхновен ден за теб!:)
цитирай
23. kontrasti - – Свободата е отговорност, а ефи...
28.12.2009 19:44
– Свободата е отговорност, а ефиктивноста се получава от правилното използване и преразпределение на базисните продукти и блага!...
цитирай
24. inel379 - kontrasti -Благодаря за коментара!
28.12.2009 20:09
Съгласна съм с изразената позиция!
Свободата изисква вътрешна самодисциплина!
цитирай
25. aangelov - Гражданска позиция - това е обнадеждаващо...:)
30.12.2009 12:43
Споделям твоите мисли. И аз се възмущавам от всичко това. Даже ми се е случвало да бъда потърпевш в тази игра....Мисля, че няма за какво да завиждаш на тези "несправедливо забогателите". Те не са свободни хора! Мисля, че го знаеш. Аз им съчувствам. Те винаги ще си останат нещастни, защото щастието е повече в даването, отколкото в получаването. Освен това истински богат е не този, който има много, а онзи, който се нуждае от малко! Щастлива и успешна Нова година!
цитирай
26. inel379 - aangelov - Страхотен коментар!
30.12.2009 13:18
Благодаря за него!
Негативизмът като чувство разрушава отвътре своя носител!
Всичко свое носим със себе си!:)
Убедена съм, че истински щастлив е не този, който има много, а онзи, който се нуждае от малко!
Здраве, късмет и много вдъхновение за теб през 2010 година!:)
цитирай
27. nas156 - Като че ли...
30.12.2009 19:49
Струва ми се,че стената падна върху нас.Затова се отказах от Свежо,заради неграмотните напъни на политически коментатори разни-от кол и въже.Тук е различно.Хареса ми!Браво и успех!
цитирай
28. inel379 - nas156 - Браво на теб за личния избор, който си направила!
31.12.2009 14:20
Не само че не си позволила стената да се стовари върху теб, но си я съборила вътре в себе си!
Човек затова е човек! Защото търси, иска, намира, бори се, променя се и продължава напред по своята пътека. В името на доброто, което всички мечтаем да е повече!
Весели празнични дни!
Здрава и успешна 2010 година!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: inel379
Категория: Други
Прочетен: 757879
Постинги: 59
Коментари: 1081
Гласове: 29318
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031