Такива новини искам да чуваме! Дето галят слуха и радват душата. Добре го е казал Пенчо Славейков : “сърце прелива като пълна чаша”!    Най-после се случи. Няма/има лъжа. Няма/има измама. След 20 години тежки напъни и лишения, хубавото започна да ни спохожда. Днес на чуждата трапеза – утре, дай боже, и на нашата.    Липсвали позитивни послания. Долна инсинуация и черногледство от най-чиста проба. А новината, с която се събудихме тази сутрин, каква е. 13 000 хиляди лева заплата. При това в държавна, не в частна фирма. Друго нещо си е държавната трапеза. Всеотдайният труд се награждава по достойнство.    Светлината в тунела изведнъж спря да мъждука, ами направо лумна и в огън се превърна. Само дано не го подпали и той да вземе да се срути, че тогава…Пак тъмнина. Пак лутане из необятни гори тилилейски.Не нещем. Няма кой да се хване с изграждането на нови тунели без пари. Свършиха се наивните строители. Отдавна ги няма на трудовата борса, но са тук. Тук са и изобщо не бездействат, а леят пот из дебрите планински и черноморския бряг в името на светлото бъдеще. Леят и не смогват да се бършат. Че как иначе. Нали с новите заплати ще трябва да има къде да си почиваме. В цивилизованите страни най-напред се заемали с комуникациите. Демек, строяли магистрали към съответното съоръжение – придобивка. Абе, стига сме търсили кусури. Нали ток и вода има /не че и това не е под въпрос тук-там/. И пътища някакви има. Не е като съвсем да липсват. Важно е да се намира къде да идем с новите заплати, не как и с какво. Така де. После ще мислим за подобрения. Построеното лесно се рути. Колко му е да го съборим и да го построим отново. Специалисти по разрушенията бол. И на държавната трапеза са се наредили достатъчно. Реагират мълниеносно на повикване.    Я да не се задълбочаваме толкова, а да се порадваме на хубавата новина. Да мислим позитивно. Близо е денят на големите възнаграждения, когато и ние ще заживеем като бели хора.   Важното е да не бързаме, че и мечтите ни може да претърпят корекция. Опитът на човечеството показвал, че и ояждането било до време. После друго следвало. Затова…        Събудете се живи и здрави и изхвърлете чернилката от душите си! Животът е кратък!      Усмихнете се на днешния ден и го изживейте с вдъхновение!      Надеждата за по-добро е жива!      Да бъде!         P.S. Получих шамарче в интернет. Не се размина с рестартиране. Трябваше да изключа всичко за няколко часа. Важно е, че не изгорях съвсем, както чувам, че се случвало.:)         

Всъщност само и това имаме, но трябва да му се радваме и да го оценяваме.

Толкова човешко е да искаме и друго...
В това лудо бързане и блъскане не бива да забравяме, че сме живи и имаме неща, които с пари не се купуват. Малките радости от ежедневието ни отправят непрекъснато своите позитивни послания.
Лека вечер и ведри помисли желая!:)

Важното е, че си се оправила:)

Невъзможното днес, може да стане възможно утре!:)
Благодаря, че си забелязал послеписа и изразяваш съпричастност!
Вечер, изпълнена с вдъхновение ти желая!:)

:):):)

Аха! Согласна съм!:)))