В какво време живеем само. Ново. Демократично. Златно. Дали пък не сме в някой втори златен век, след този на Симеон Велики…Време, в което можеш да си купиш всичко.За някои неща не съм сигурна, но това е само частен случай.    Ако си го знаете, не четете по-нататък. Не е задължително. Не се и дразнете излишно. Нали всеки има право на своите импулсивни излияния тук, стига да е толерантен към останалите. Останете ли, не приемайте всичко само сериозно. Не е грях и да се посмеете, дойде ли ви отвътре.  Смехът разтоварва и даже лекува. Само не убивайте неврончета. Не се възстановяват.    Като гледам рекламите по телевизията, разбирам, колко е голямо  изобилието на това, дето изобщо не искаш да си го купиш, но никой не те пита. Абе, аз не очаквам референдум по въпроса, но…те просто си изскачат неочаквано и винаги на най-интересното място във филма или предаването, което едвам и случайно си успял да избереш между повече от 100 програми /многообразие – мечта/. Проблем е, че не само изскачат, ами те и стряскат с глас громовен, заплашващ здравето /няма страшно, гледай рекламата за слуховите апарати/и…започват атака. Забелязали ли сте, как звукът става два-три пъти по-силен, без никой да го е увеличавал? Направо си изпочупваме краката, кой да го намали, че все забравяме да назначим дежурен. И се започва познатото… Купете си това, купете си онова, ама по-бързо, даже ако може веднага. При това, задължително с отстъпка. Почти като при Джани Родари, само че с пари, дето сте длъжни да ги имате. Щом не сте доволни, прибираме си нещото и връщаме парите. Цивилизовано. Но…вие си купете /настояват/. Вярвайте ни. Ще спечелите. Предложението ни е искрено, с грижа за вас. Защо да ви лъжем. Резултатите са страхотни. Вижте сами тази баба, как подскача и потичва като в първа младост след обичноно внуче или след козичките, дето гледа за удоволствие в помощ на семейството. Тя е щастлива само и единствено благодарение на закупения от сина й космодиск. Даже вече се карат с дядото за това, кой да го използува. Мир да има. Децата купуват и за него. Превантивно. Срещу болки и разводи. Е, то не се знае, какво може да се случи, при тези подскоци в една втора младост, ама нейсе. Не се задълбочавайте толкова, а погледнете холивудската усмивка на онзи пенсиониран минъор /май беше дърводелец или земеделски стопанин/. С какво удоволствие само той яде всичко. Дори орехи чупи с новата си придобивка /чене/. Ей така, както си ги намира по къра. И хляба, купен   от по-миналия ден, не му се опъва. Що му трябват онези глезотии, дето само скъпо струват, а качват кръвното и тормозят сърдечния мускул. После откъде пари за доктори. Я да си гледа млякото, да не му вземе някой и него, че крадци много се навъдиха, даже телефонни. Какво да правиш. Мода. А сега. Стоп. Домакиня. И тя доволна. И тя щастлива. И тя широко усмихната. Ами, как няма да е. Вижте само, с какво пере. Я се порадвайте на уникалния прах за пране, дето всичко почиства като магьосник. При това, не само там, където се вижда, ами и там, дето не се вижда. Ами парочистачката. Същински илюзионист. Затова нито един килим не може да й се опре. Петната просто изчезват, все едно, че никога не ги е имало. Конкуренция. Пазар. Няма как да не забележиш обаче в това стълпотворение онзи препарат, проникващ навсякъде, дори и под тоалетната чиния. Агресивен тарикат. Браво. Пак стоп. Не. Какво…     Купувайте, братя! Купувайте, не се скъпете! Всичко за продан! Не искате ли? Като не искате, яжте пасти! Брей, че претенции! Не харесвате? Протестирате? И какво? Допитване ли ще правите? До кого, бе? До парламента? До царя? До министъра? До Световната банка? До Европейския съюз? Защита на потребителите!!! Вие чувате ли се, бе? Защита! Каква защита? Какво си въобразявате? Да не гледате само вие реклами! Не знаете ли, че всичко може да се купи, включително и държавата! Я си свивайте опашките и си натискате парцалите, че…Ще пречат на демокрацията! Наивници! Хайде, на пазара! Всичко за продан!    Спирам… Вземам си книжката. Жалко, че не мога да отида на театър. Лятно време. Хубаво. Спокойно. Не трябват пари за парно. Ще вляза в интернет, за да пообщувам с инакомислещи, надявайки се, че няма да са така агресивни. А после ще отида на среща с приятели. Късмет, че ги има. Малко лудички като мене. Може и да излезем заедно сред природата за прочистване на дробовете и душите. Да си поразмишлюваме и там върху някой световен или наш проблем. А може просто да си поговорим човешки за нещо не чак толкова важно, колкото газовата криза, корупцията, престъпността, бедността, агресията, децата, родителите, учителите, лекарите, полицията, гражданското общество...Например за последната прочетена книга или гледания снощи филм, който ни е развълнувал. А може да послушаме заедно музика и даже да потанцуваме.    Май няма маловажни неща. Всичко в този живот си е важно. Зависи къде го подреждаш в собствената класация. Тук поне свобода има.. Изборът си е наш.                    Лек ден, с вашите избори!                  Живейте живота си с вдъхновение и не го сравнявайте с този на другите!                  Наслука! Усмихнете се! Не всичко е за продан!

и поздрав за усмихващия и замислящ постинг.
Понякога и аз се чувствам като Алиса в Огледалния свят : като съм жадна да ми предлагат сухарче и да трябва да тичам бързо и дълго, за да остана на едно място...
:)

Изгревът на слънцето не зависи от рекламите!:)
Важните неща в живота ни също!
Хубаво е да успяваме да се забавляваме с дребните неудачи!
Благодаря за отзива!
Ведро настроение желая!:)